„Колекционираш чувства, това е истински човешко,
ала не е ли грешно с тях вечно да се натоварваш?
Едни са светли, истински и палят,
на поетесата душата как нежно галят!
Не се ли умори да виждаш хора,
понякога щастливи и вечно тъжни,
в черупки от спомени се свили,
не ще излязат те просто нямат сили.
Завиждам ти, че можеш и искаш да съчувстваш,
да попиваш мисли на непознати люде,
ала ти кога ще се научиш да живееш
и себе си да не пренебрегваш,
собствената си душевност светла?!“
