Natasha Bedingfield – I Bruise Easily
Онова, което устните не произнасят никога, пръстите издайнически пишат.
Красиви думи не подредени в рима, а просто изразяващи чувства. Дали можеш да спреш навреме? Има ли правилен момент, когато някой е на прага на нечие сърце?
Разни безобразни препратки към спомени. След като малките неща са най-стойностни, е хубаво да можеш да се огледаш в обичащи очи без да разчиташ на интернет.
Живота си остава кръговрат. Начало, край. Край, начало. Много начала. И утрото започва налудничаво добре, но завършва с насилена усмивка. Въпреки галещите капки на топлия летен дъжд. Накрая една неканена дъга. И отново край и начало.
Ако кошмарите ни измъчват много по-силно, това не означава, че не трябва да заспиваме, а начин да сме благодарни за сладостта на илюзиите. Ала сънищата не показват толкова добре колкото една червена роза в точния момент.
И когато си нечия причина … е по-добре да уважаш отколкото да съжаляваш.
“Ако бе луна, щях аз слънце да се нарека, за да те закрилям с лъчите си метежни, за да не пророниш никога сълзите си гореши, запазил бих те от всичко което щеше да те нарани за да живееш щастлива и безгрижна тук до мен … аз и ти!”
This work, unless otherwise expressly stated, is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.
Ели, както винаги много точно си изразила онова, което по принцип не сме свикнали да изразяваме
.
Мерси, Цю! Да си призная карах гo на искрени впечатления.