Тъй като най-вероятно няма да продължи да съществува сайта, пък и обратното да стане, малко статистика.

По 01:52 мин са прекарвали средно посетителите сред които доминират Firefox (779) и Internet Explorer (431) като основни браузъри. На трето място се класира Opera с 262 отчетени и Google Chrome със скромните 131. Болшинството от потребители (1253) са с неуточнена интернет връзка. Останалите направили си труда са DSL(179), Cable(133), T1 (100) и други по-малки.

Любимите писания на хората са ‘Относно автора’ с 212, след тях се нареждат ‘Признаци, че следваш в Технически Университет’ при 146 и трето място е оспорвано от ‘За блога’ (128) и ‘Гид при стягане на багаж (за студенти)’ (122).

И моята най-любима част – думичките за търсене. Написани в различни търсачки те помагат по незнаен път до моят блог да стигнат хора интересуващи се от:

- мен
- брат ми - още по-благодарско за вниманието:)
- пожелания за деня на археолога – Да отвори гробница от пр.х. ?
- poeziq za leka no6t - Езици бол.
- велурени кларкове
- „аз съм хейтър“ - Поне си признаваш.
- dve stastni lezbiiki - Не съм чувала за такова нещо.
- hubavo e da ceni6 dori i nai malkite ne6ta koito ima6 - Прекрасно е че има и такива писания.
- idei za poslania na skaip - Там по принцип се пише моментно настроение.
- kak da nakaram maja mi da hlatne po men - Обичай го!
- kak se pi6i pismo za polu4avane na informazia - На правилен български?!
- krasa pravi frenska liobov - Явно е много сръчна.
- kojeni topki avangard - Това съчетание ме притеснява малко.
- mnogo sam slab i krakata i ne moga da nosq danki - Има лекари и шивачи.
- sms za 3 meseca - Ако за 3 месеца не можеш да съчиниш едно стихче, че за каква годишнина говорим??
- spri me ako mislish, che si chuval tova i predi - хм..
- striptiz klub v vidin - Бали клуб.
- taini celuvki na rabotnoto mqsto - Ух, че мръсници.
- ако утрото започва добре - То вечерта ще завърши зле ;)
- аудио спрей за уши - И аудио знам какво е, и спрей за уши също. Но какво е това? *_*
- ацетизал вместо аспирин за маска за лице – Рак на кожата.
- благодарности за пожелания - Пожелание за лек ден.
- български производител на папрати - Добре че не е на кактуси ;)
- инструкция за транспортиране на мръсно бельо - Моят личен фаворит!!
- какво да си правя шитите юргани - Изпери ги за начало.
- марката сбърканият космически блок снимки - Не те разбрах..
- протокол за якост - Честито колега!
- скрити тайни за ндк - Разбери и после кажи и на мен.
- усмивка преди кончината - Естествена смърт.
- тест дали ставам за технически - За там не трябва тест. По рождение е.

„It is this inextinguishable, undaunted appetite for learning and experience, no matter how esoteric, no matter how seditious it might seem. This defines imagined futures of our fellow Hungarians, Robicsek & Teszler and Bartok, as it does my own. As it does, I suspect, that of everybody here.“

Това е онзи неутолим и непоколебим (безстрашен) апетит за познание и опит, без значение колко езотерично или подмолно (бунтарски) може да изглежда. Това определя (начертава) мечтаното бъдеще на нашите унгарски другари Robicsek и Tezsler и Bartok, както и на мен. Както и подозирам за всички тук.“

TedTalks – Ben Dunlap talks about a passionate life

„If a man speaks his mind in a forest and no woman hears him, is he still wrong?“

Ken Robinson says schools kill creativity

Randy Pausch Last Lecture: Achieving Your Childhood Dreams

TEDxBG

TEDxBG 2010: Iva Boneva from TEDxBG on Vimeo.

TEDxBG 2010: Magdalena Maleeva from TEDxBG on Vimeo.

Еленко Еленков: Броукбек Алпи

Броукбек Алпи from Elenko Elenkov on Vimeo.

7 мъже изкачват Брайтхорн, Мон Блан и се размотават из френската Ривиера

Теодор Стоянов: Takin’ it easy – PLOVDIV in HD

Takin’ it easy – PLOVDIV in HD from Teodor Stoyanov on Vimeo.

Please, let it load before viewing.

Takin’ it easy on a friday afternoon…

This is a short film about the city of Plovdiv, the second largest city in Bulgaria and my home town. Unlike Sofia, (the largest) people here live a calm life and are not in a constant hurry and stress. A perfect place for living and raising children.

This was shot on the central street of Plovdiv in 2 hours, between 6pm and 8pm, the light was perfect for filming. Shot on a Conon 5D Mark II with a Canon 70-200mm f.4 and a cheap photo tripod.

Edited in Sony Vegas 8 Pro

Philip Bloom – Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p

Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p from Philip Bloom on Vimeo.

Yet another new 24p version!

Shot over a couple of nights, taking the 5dmk2 out on the streets and getting shots of the inhabitants and visitors. No lighting, no grading. This is what came out of the camera image wise. All handheld and helped by using the Z-Finder from Zacuto to give the camera a proper viewfinder and improve stability.

All shot using one lens. A Nikon mount Zeiss ZF 50mm f1.4

Music is performed by Stacey Kent: You can’t take that away from me.

Converted to 24p JES De-Interlacer

Thanks to Dennis Lennie and Teodor Stoyanov.

Read my blog for more workflow and info here: http://philipbloom.co.uk/2009/05/18/sofias-people-low-light-short-on-canon-5d-mk2/

Завиждам ти, че можеш и искаш да съчувстваш,
да попиваш мисли на непознати люде,
ала ти кога ще се научиш да живееш
и себе си да не пренебрегваш,
собствената си душевност светла?!“

606М from Elena Vankova on Vimeo.

Самосезирам се и уточнявам, че към момента в машинния факултет тече ремонт и затова до голяма степен мазето изглежда така. В този ред на мисли авторът chereshka се извинява за крайния коментар и обидните думи.

Бе тъмно, а аз те чаках предано на ъгъла. Закъснявайки ти ми се усмихна внимателно, гузно и виновно, и в този момент забравих, че въобще съм чакала някога. Бях тук и сега, дали и ти беше?

Улиците тихо нашепваха, както само те умеят на двете сенки по тротоара. А те се кикотеха, сенките, забравили къде се намират. Спокойствието лети ниско над тях и ги закриля от лоши погледи, а самотна китара им просвирваше някъде риф понесен от вятъра за фон.

Говориш ми за тривиални неща, но защо това предизвиква усмивката ми, а не съжаление? Разказваш анекдот простичък, но това приканва лекият ми смях, а не презрителен поглед. И искам още.

Сенките оставят вече следи в пясъка, докато морето им прави път и след това заличава отпечатъците на тази обречена разходка. Едната сянка протяга ръка към звездите без да ги стигне. А толкова бленува да ги докосне, да бъде като тях, даваща светлина. Но тя не подозира, че другата сянка би се загубила без нея.

В опита да се надигна за по-точен ъгъл към звездата Х, губя равновесие и още неосъзнала, че падам, с усмивка те поглеждам и продължавам да падам. Ти ме подхващаш инстинктивно бързо в този така дълъг миг.

И сянката стана една.

Без въпроси, но и без отговори – аз бях върху теб. Нослето ми с милиметри докосва твоето. Косите ми се бяха разпиляли върху лицето ти, а афтършейва ти ме влудява. Пясъкът полека боцка помежду ни. Луната издайнически наблюдава и всичко е тихо. Но защо след като ритъмът на сърцата ни рисуваше уникален д’н’б трак? Аз не чувах плясъка на вълните, ти не помирисваше дъха на мокрите водорасли.

Край и начало. Много начала. Сега?

И сега моето новогодишно пожелание. Не ме бива в измислянето на стихчета, затова ви пожелавам повече любов във всяко отношение. И ви поздравявам с „Живота е любов“ на Начо. Набрах и тескта за по-ясно послание :) Честито!

„Живота е любов“ от Начо

Винаги съм искал да направя песен дето да е страшно купонджийска, хората да се кефят да я пускат по клубовете, всички да танцуват. Ама просто не ми идва от вътре. Ей такава музика ми идва от вътре. Слушай

Дали осъзнаваш колко много ти давам?
Дори не те познавам,
А се държа така сякаш те обичам
В тия лирики душата си събличам
И дори да не ти хареса
Аз съм такъв идиот, че пак ще ти я дам
Да имаш принципи често означава да си сам

Не е лесно да си наивният глупак от опит знам.
И въпреки това
Докато рапърите записват песен, за да търсят почитатели
Аз съм тук за да търся приятели.
Тия идеи са самотни, имат нужда от последователи.

Ай, пускай.

Нямам проблем с човека, който прави пари
Но не харесвам повърхностния лекомислен егоист
Който се държи сякаш парите те правят човек
Три думи – Душа, сърце и интелект!

Обожавам приятелите си сиромаси
Не съм арогантен като повечето рапъри
Няма да отварям очите на слепите маси
Всъщност описвам как самия аз си отворих очите

Живота няма смисъл
Всичко се свежда до това какво забързва ритъма в гърдите.
Няма велик отговор, нито съдба.
Всичко опира до това какво ти ще си избереш
и ако нищо не ти грабва окото
опитай се нещо ти да създаеш

Повярвай ми няма значение дали в изискани ресторанти ще ядеш
защото мога да ти гарантирам че пак ще огладнееш
каквото и да пиеш на сутринта ще изтрезнееш
Организирай живота си около неща, който не са толкова моментни
И въпреки това
Радвай се на малките моменти

Живота не е късмет, съдба или шанс
Живота е любов, борба и баланс. х2

Живота е любов, ако не я виждаш опитай се да я създадеш.
Живот е любов, ако не я получаваш опитай се да я дадеш.
И не става въпрос за т’ва какво обичаш да ядеш, и не става въпрос за т’ва к’во ще облечеш.
И не става въпрос за т’ва, к’во можеш да купиш или продадеш. х2

Добре дошли в моят блог, където мястото на този пост е натоварено с положителни емоции. Не за друго, а защото представям едно дългочакано интервю.
Позволих си да поразпитам познати и приятели за техните перипети и трепети като студенти, но в чужбина. Предполагам ще има продължение, тъй като някои отговори не пристигнаха навреме.Така се получи по стечение на обстоятелствата, че впечатленията покриват две държави – Великобритания и Дания. Отново искам да благодаря на хората, които се участваха. Без вас нямаше да е същото.

Приятно четене! :)

Интервюто е в .pdf формат за по-голямо удобство. Отваря се с Adobe Reader. Ето го и линка за сваляне http://www.bgshare.com/434225/Interview2.pdf

Ново!: Седем дни по-късно благодарение на Ясен Йорданов успях да направя така че да можете да прочетете интервюто без да се налага да сваляте файла :) Мерси!

Онова, което устните не произнасят никога, пръстите издайнически пишат.

Красиви думи не подредени в рима, а просто изразяващи чувства. Дали можеш да спреш навреме? Има ли правилен момент, когато някой е на прага на нечие сърце?
Разни безобразни препратки към спомени. След като малките неща са най-стойностни, е хубаво да можеш да се огледаш в обичащи очи без да разчиташ на интернет.

Живота си остава кръговрат. Начало, край. Край, начало. Много начала. И утрото започва налудничаво добре, но завършва с насилена усмивка. Въпреки галещите капки на топлия летен дъжд. Накрая една неканена дъга. И отново край и начало.

Ако кошмарите ни измъчват много по-силно, това не означава, че не трябва да заспиваме, а начин да сме благодарни за сладостта на илюзиите. Ала сънищата не показват толкова добре колкото една червена роза в точния момент.

И когато си нечия причина … е по-добре да уважаш отколкото да съжаляваш.

“Ако бе луна, щях аз слънце да се нарека, за да те закрилям с лъчите си метежни, за да не пророниш никога сълзите си гореши, запазил бих те от всичко което щеше да те нарани за да живееш щастлива и безгрижна тук до мен … аз и ти!”

Толкова малко, та чак води до значеща липса. Възприятията ми са обострени. За да изпълват картината с тъмни краски без опастност.

Независимо дали ще е донесен от вятъра мъжки парфюм с мек нюанс, нишките на мъглата или земното ухание на мократа кора на дърветата, тези ухания допълват усещането да си жив. Точно толкова, колкото е необходимо.

Току що окосената трева винаги ще ухае магично.