Archive for the ‘Моментни настроения’ category

Чаша кафе и поглед навътре.

януари 27th, 2010

Когато сутрин стана наспала се, знаейки че предния ден съм се справила с нещо важно, а останалите важни задължения са в далечното близко бъдеще обикновено съм толкова разсеяна та направо отнесена от вихъра. В такива дни любимо занимание е да си направя голяма чаша кафе, от моето любимо по възможност, и да разтършувам интернета за неща тип upgrading my inner self. Вдъхновяващи, убеждаващи, очароващи или просто красиви. Най-често мъдри слова от умни хора. Реших да си направя малка отсявка и да споделя със вас :)

„It is this inextinguishable, undaunted appetite for learning and experience, no matter how esoteric, no matter how seditious it might seem. This defines imagined futures of our fellow Hungarians, Robicsek & Teszler and Bartok, as it does my own. As it does, I suspect, that of everybody here.“

Това е онзи неутолим и непоколебим (безстрашен) апетит за познание и опит, без значение колко езотерично или подмолно (бунтарски) може да изглежда. Това определя (начертава) мечтаното бъдеще на нашите унгарски другари Robicsek и Tezsler и Bartok, както и на мен. Както и подозирам за всички тук.“

TedTalks – Ben Dunlap talks about a passionate life

„If a man speaks his mind in a forest and no woman hears him, is he still wrong?“

Ken Robinson says schools kill creativity

Randy Pausch Last Lecture: Achieving Your Childhood Dreams

TEDxBG

TEDxBG 2010: Iva Boneva from TEDxBG on Vimeo.

TEDxBG 2010: Magdalena Maleeva from TEDxBG on Vimeo.

Еленко Еленков: Броукбек Алпи

Броукбек Алпи from Elenko Elenkov on Vimeo.

7 мъже изкачват Брайтхорн, Мон Блан и се размотават из френската Ривиера

Теодор Стоянов: Takin’ it easy – PLOVDIV in HD

Takin’ it easy – PLOVDIV in HD from Teodor Stoyanov on Vimeo.

Please, let it load before viewing.

Takin’ it easy on a friday afternoon…

This is a short film about the city of Plovdiv, the second largest city in Bulgaria and my home town. Unlike Sofia, (the largest) people here live a calm life and are not in a constant hurry and stress. A perfect place for living and raising children.

This was shot on the central street of Plovdiv in 2 hours, between 6pm and 8pm, the light was perfect for filming. Shot on a Conon 5D Mark II with a Canon 70-200mm f.4 and a cheap photo tripod.

Edited in Sony Vegas 8 Pro

Philip Bloom – Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p

Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p from Philip Bloom on Vimeo.

Yet another new 24p version!

Shot over a couple of nights, taking the 5dmk2 out on the streets and getting shots of the inhabitants and visitors. No lighting, no grading. This is what came out of the camera image wise. All handheld and helped by using the Z-Finder from Zacuto to give the camera a proper viewfinder and improve stability.

All shot using one lens. A Nikon mount Zeiss ZF 50mm f1.4

Music is performed by Stacey Kent: You can’t take that away from me.

Converted to 24p JES De-Interlacer

Thanks to Dennis Lennie and Teodor Stoyanov.

Read my blog for more workflow and info here: http://philipbloom.co.uk/2009/05/18/sofias-people-low-light-short-on-canon-5d-mk2/

606M

януари 5th, 2010

606М from Elena Vankova on Vimeo.

Самосезирам се и уточнявам, че към момента в машинния факултет тече ремонт и затова до голяма степен мазето изглежда така. В този ред на мисли авторът chereshka се извинява за крайния коментар и обидните думи.

Сенките

януари 4th, 2010

Няма да търся сили всичко да изтрия.

Бе тъмно, а аз те чаках предано на ъгъла. Закъснявайки ти ми се усмихна внимателно, гузно и виновно, и в този момент забравих, че въобще съм чакала някога. Бях тук и сега, дали и ти беше?

Улиците тихо нашепваха, както само те умеят на двете сенки по тротоара. А те се кикотеха, сенките, забравили къде се намират. Спокойствието лети ниско над тях и ги закриля от лоши погледи, а самотна китара им просвирваше някъде риф понесен от вятъра за фон.

Говориш ми за тривиални неща, но защо това предизвиква усмивката ми, а не съжаление? Разказваш анекдот простичък, но това приканва лекият ми смях, а не презрителен поглед. И искам още.

Сенките оставят вече следи в пясъка, докато морето им прави път и след това заличава отпечатъците на тази обречена разходка. Едната сянка протяга ръка към звездите без да ги стигне. А толкова бленува да ги докосне, да бъде като тях, даваща светлина. Но тя не подозира, че другата сянка би се загубила без нея.

В опита да се надигна за по-точен ъгъл към звездата Х, губя равновесие и още неосъзнала, че падам, с усмивка те поглеждам и продължавам да падам. Ти ме подхващаш инстинктивно бързо в този така дълъг миг.

И сянката стана една.

Без въпроси, но и без отговори – аз бях върху теб. Нослето ми с милиметри докосва твоето. Косите ми се бяха разпиляли върху лицето ти, а афтършейва ти ме влудява. Пясъкът полека боцка помежду ни. Луната издайнически наблюдава и всичко е тихо. Но защо след като ритъмът на сърцата ни рисуваше уникален д’н’б трак? Аз не чувах плясъка на вълните, ти не помирисваше дъха на мокрите водорасли.

Край и начало. Много начала. Сега?

Нова година, ново начало

декември 31st, 2009

Смятам да дам един добър старт и най-вече възможност на града Варна да ме изненада приятно през следващите дни. И ще отразявам усмивките в проекта „365 мига“ .

И сега моето новогодишно пожелание. Не ме бива в измислянето на стихчета, затова ви пожелавам повече любов във всяко отношение. И ви поздравявам с „Живота е любов“ на Начо. Набрах и тескта за по-ясно послание :) Честито!

„Живота е любов“ от Начо

Винаги съм искал да направя песен дето да е страшно купонджийска, хората да се кефят да я пускат по клубовете, всички да танцуват. Ама просто не ми идва от вътре. Ей такава музика ми идва от вътре. Слушай

Дали осъзнаваш колко много ти давам?
Дори не те познавам,
А се държа така сякаш те обичам
В тия лирики душата си събличам
И дори да не ти хареса
Аз съм такъв идиот, че пак ще ти я дам
Да имаш принципи често означава да си сам

Не е лесно да си наивният глупак от опит знам.
И въпреки това
Докато рапърите записват песен, за да търсят почитатели
Аз съм тук за да търся приятели.
Тия идеи са самотни, имат нужда от последователи.

Ай, пускай.

Нямам проблем с човека, който прави пари
Но не харесвам повърхностния лекомислен егоист
Който се държи сякаш парите те правят човек
Три думи – Душа, сърце и интелект!

Обожавам приятелите си сиромаси
Не съм арогантен като повечето рапъри
Няма да отварям очите на слепите маси
Всъщност описвам как самия аз си отворих очите

Живота няма смисъл
Всичко се свежда до това какво забързва ритъма в гърдите.
Няма велик отговор, нито съдба.
Всичко опира до това какво ти ще си избереш
и ако нищо не ти грабва окото
опитай се нещо ти да създаеш

Повярвай ми няма значение дали в изискани ресторанти ще ядеш
защото мога да ти гарантирам че пак ще огладнееш
каквото и да пиеш на сутринта ще изтрезнееш
Организирай живота си около неща, който не са толкова моментни
И въпреки това
Радвай се на малките моменти

Живота не е късмет, съдба или шанс
Живота е любов, борба и баланс.
х2

Живота е любов, ако не я виждаш опитай се да я създадеш.
Живот е любов, ако не я получаваш опитай се да я дадеш.
И не става въпрос за т’ва какво обичаш да ядеш, и не става въпрос за т’ва к’во ще облечеш.
И не става въпрос за т’ва, к’во можеш да купиш или продадеш. х2

Стъклената усмивка

декември 30th, 2009

Natasha Bedingfield – I Bruise Easily

Онова, което устните не произнасят никога, пръстите издайнически пишат.

Красиви думи не подредени в рима, а просто изразяващи чувства. Дали можеш да спреш навреме? Има ли правилен момент, когато някой е на прага на нечие сърце?
Разни безобразни препратки към спомени. След като малките неща са най-стойностни, е хубаво да можеш да се огледаш в обичащи очи без да разчиташ на интернет.

Живота си остава кръговрат. Начало, край. Край, начало. Много начала. И утрото започва налудничаво добре, но завършва с насилена усмивка. Въпреки галещите капки на топлия летен дъжд. Накрая една неканена дъга. И отново край и начало.

Ако кошмарите ни измъчват много по-силно, това не означава, че не трябва да заспиваме, а начин да сме благодарни за сладостта на илюзиите. Ала сънищата не показват толкова добре колкото една червена роза в точния момент.

И когато си нечия причина … е по-добре да уважаш отколкото да съжаляваш.

“Ако бе луна, щях аз слънце да се нарека, за да те закрилям с лъчите си метежни, за да не пророниш никога сълзите си гореши, запазил бих те от всичко което щеше да те нарани за да живееш щастлива и безгрижна тук до мен … аз и ти!”

Миризмите на града

декември 27th, 2009

Под тихите тонове на Natasha Bedingfield – Soulmate наблюдавам нощна Варна от терасата. Просто стоя леко отпуснато със скръстени ръце и се възхищавам от меките проблясъци на коледните лампички накичени по някой и друг прозорец от панелените блокове.

Толкова малко, та чак води до значеща липса. Възприятията ми са обострени. За да изпълват картината с тъмни краски без опастност.

Независимо дали ще е донесен от вятъра мъжки парфюм с мек нюанс, нишките на мъглата или земното ухание на мократа кора на дърветата, тези ухания допълват усещането да си жив. Точно толкова, колкото е необходимо.

Току що окосената трева винаги ще ухае магично.

Първа зима във Варна

декември 13th, 2009

Първа зима във Варна from Elena Vankova on Vimeo.

Зимната не-приказка за мен. Интересно до утре колко ще натрупа?

Признаци, че следваш в Технически Университет

октомври 24th, 2009

Малък набор от факти и случки, които забелязах около мен. Естествено при различните студенти има разминаване в светоусещането.

1) Седнал си на бира с приятели, и упражняваш техническото писане.
2) Намираш стаите лесно понеже всички са подредени. Пример: 512М означава 5 етаж, 12 стая, машинния факултет.
3) Имаш поне един колега, който няма трезвен ден откакто сте почнали.
4) Знаеш що е то протокол и якост на опън.
5) Забелязващ, че всички асистенти, доценти и професори живеят в собствен свят и сами се смеят на шегите.
6) Усвояваш ценното умение за 15 минути да се набуташ за мазно парче пица на лафката, да го изядеш, да пиеш нещо, да изпушиш цигара и да се качиш на лекции.
7) Съществува поне един лектор, при когото смехът трябва да остане пред прага на залата.
8 ) Научаваш се да не си лягаш преди 1 и да ставаш за лабораторни упражнения от 7.30 сутринта.
9) Дочуваш, че освен обща спортна подготовка може би ще имате и теория на спорта, който си записал.
10) Започваш да мислиш в милиметри.
11) Знаеш вица за емперовото число.
12) Докато се прибираш към общежитията се чудиш как да съчетаеш 3 прокола, 2 чертежа и 30 листа класическа механика за време, в което иначе можеш спиш.
13) И в крайна сметка избираш (ако отговаряш на условията) ladies night в liqueur или друг известен клуб.
14) Свикваш с идеята, че често ще си единственото женско в коч запиване.
15) Още от първия път запомняш, че ъгълчето на стрелката е от 15 до 30 градуса. Само дето не можеш да го догодиш.
16) Ако някой приятел се оплаче, че е паднало камъче на главата му, ти го молиш за точни секунди за да му кажеш от какво разстояние е изпуснато.
17) Колкото и да ненавиждаш цялата селяния около колетите и бурканите, се радваш и дори каниш приятели на домашни сърмички.
18) Вече се чудиш дали не трябваше да запишеш туризъм, но си повтаряш, че няма пряк път към ‘инж.’ пред името и поздравяваш хлебарката в киселото ти мляко.

urchinTracker();