606М from Elena Vankova on Vimeo.

Самосезирам се и уточнявам, че към момента в машинния факултет тече ремонт и затова до голяма степен мазето изглежда така. В този ред на мисли авторът chereshka се извинява за крайния коментар и обидните думи.

Смятам да дам един добър старт и най-вече възможност на града Варна да ме изненада приятно през следващите дни. И ще отразявам усмивките в проекта „365 мига“ .

И сега моето новогодишно пожелание. Не ме бива в измислянето на стихчета, затова ви пожелавам повече любов във всяко отношение. И ви поздравявам с „Живота е любов“ на Начо. Набрах и тескта за по-ясно послание :) Честито!

„Живота е любов“ от Начо

Винаги съм искал да направя песен дето да е страшно купонджийска, хората да се кефят да я пускат по клубовете, всички да танцуват. Ама просто не ми идва от вътре. Ей такава музика ми идва от вътре. Слушай

Дали осъзнаваш колко много ти давам?
Дори не те познавам,
А се държа така сякаш те обичам
В тия лирики душата си събличам
И дори да не ти хареса
Аз съм такъв идиот, че пак ще ти я дам
Да имаш принципи често означава да си сам

Не е лесно да си наивният глупак от опит знам.
И въпреки това
Докато рапърите записват песен, за да търсят почитатели
Аз съм тук за да търся приятели.
Тия идеи са самотни, имат нужда от последователи.

Ай, пускай.

Нямам проблем с човека, който прави пари
Но не харесвам повърхностния лекомислен егоист
Който се държи сякаш парите те правят човек
Три думи – Душа, сърце и интелект!

Обожавам приятелите си сиромаси
Не съм арогантен като повечето рапъри
Няма да отварям очите на слепите маси
Всъщност описвам как самия аз си отворих очите

Живота няма смисъл
Всичко се свежда до това какво забързва ритъма в гърдите.
Няма велик отговор, нито съдба.
Всичко опира до това какво ти ще си избереш
и ако нищо не ти грабва окото
опитай се нещо ти да създаеш

Повярвай ми няма значение дали в изискани ресторанти ще ядеш
защото мога да ти гарантирам че пак ще огладнееш
каквото и да пиеш на сутринта ще изтрезнееш
Организирай живота си около неща, който не са толкова моментни
И въпреки това
Радвай се на малките моменти

Живота не е късмет, съдба или шанс
Живота е любов, борба и баланс. х2

Живота е любов, ако не я виждаш опитай се да я създадеш.
Живот е любов, ако не я получаваш опитай се да я дадеш.
И не става въпрос за т’ва какво обичаш да ядеш, и не става въпрос за т’ва к’во ще облечеш.
И не става въпрос за т’ва, к’во можеш да купиш или продадеш. х2

Natasha Bedingfield – I Bruise Easily

Онова, което устните не произнасят никога, пръстите издайнически пишат.

Красиви думи не подредени в рима, а просто изразяващи чувства. Дали можеш да спреш навреме? Има ли правилен момент, когато някой е на прага на нечие сърце?
Разни безобразни препратки към спомени. След като малките неща са най-стойностни, е хубаво да можеш да се огледаш в обичащи очи без да разчиташ на интернет.

Живота си остава кръговрат. Начало, край. Край, начало. Много начала. И утрото започва налудничаво добре, но завършва с насилена усмивка. Въпреки галещите капки на топлия летен дъжд. Накрая една неканена дъга. И отново край и начало.

Ако кошмарите ни измъчват много по-силно, това не означава, че не трябва да заспиваме, а начин да сме благодарни за сладостта на илюзиите. Ала сънищата не показват толкова добре колкото една червена роза в точния момент.

И когато си нечия причина … е по-добре да уважаш отколкото да съжаляваш.

“Ако бе луна, щях аз слънце да се нарека, за да те закрилям с лъчите си метежни, за да не пророниш никога сълзите си гореши, запазил бих те от всичко което щеше да те нарани за да живееш щастлива и безгрижна тук до мен … аз и ти!”

Първа зима във Варна from Elena Vankova on Vimeo.

Зимната не-приказка за мен. Интересно до утре колко ще натрупа?

Бавно изкачвам стъпало по стъпало. Умората се стича по краката и сякаш олово. Но нещо ми подсказва, не – направо крещи. И бяга сянката на самотата от моята мисъл. Когато очакванията биват надминати от резултатите. Тогава заставам пред отчаяно зеленикаво-синкавата врата със счупена брава. Стоп. Още няколко крачки и ще мога да помълча. И това да шепти повече от необходимото. Знам, че утре отново ще съм тук, и отново ще съм те събудила за работа, тъй като аз почвам по-рано от теб, винаги по-рано. Също като Мечо Пух и неговите сто дни без един ден.

Коридора за пореден път няма осветление и никой не вижда, че в очите ми валсуват искри. Прекрасно – няма да ме издадат. Оказвам на бравата слаб натиск и вратата само проскръцва. Лек шамар от реалността. Теб още те няма у дома. Изведнъж работната чанта напомня за съществуването си с огромната тежест от изминалия ден. Стоп. Ще извадя бутилка вино от специалния рафт, ще я избърша от прахта и ще я сложа да се изстудява. За да бъде потна и трептяща под твоя допир малко преди да се насладиш на пивото на боговете.

Нарочно оставям лампите угасени. Звънтяща тишина, пропукваща се само от моето дишане. Като едно константно престъпление. Оставям входа към терасата да погълне повечето лоши моменти от деня като паст на вулкан. Все още те очаквам и затова измивам зеленчуците и изваждам три яйца от хладилника. Тежките и груби дневни дрехи сами се свличат на пода. От стола намига пухкавата блузка в патешко жълто и анцуг. Стоп. Имам нужда да ме лъхне малко ветрец, за да проясни мислите ми. Излизам по навик да изпуша една цигара. Макар ти да ненавиждаш тази моя черта.

Образите сами се подреждат като филмова лента на нечие битие или нашето минало. Когато си препекохме филийки и ги намазахме с масло, поръсихме със сол. Изядохме ги върху дивана без чинийки. Кощунство? Дали? Докосването на пръста ти по долната ми устна на забавен каданс. Простите и грознички цветя, които изрисувахме с останала боя по стената онзи следобед, когато белите стени ни подразниха до краен предел. И как си направихме по една звезда на челото със същата боя. Стоп. Ти си зад мен. Целуваш ме по врата. Аз се усмихвам.

Малък набор от факти и случки, които забелязах около мен. Естествено при различните студенти има разминаване в светоусещането.

1) Седнал си на бира с приятели, и упражняваш техническото писане.
2) Намираш стаите лесно понеже всички са подредени. Пример: 512М означава 5 етаж, 12 стая, машинния факултет.
3) Имаш поне един колега, който няма трезвен ден откакто сте почнали.
4) Знаеш що е то протокол и якост на опън.
5) Забелязващ, че всички асистенти, доценти и професори живеят в собствен свят и сами се смеят на шегите.
6) Усвояваш ценното умение за 15 минути да се набуташ за мазно парче пица на лафката, да го изядеш, да пиеш нещо, да изпушиш цигара и да се качиш на лекции.
7) Съществува поне един лектор, при когото смехът трябва да остане пред прага на залата.
8 ) Научаваш се да не си лягаш преди 1 и да ставаш за лабораторни упражнения от 7.30 сутринта.
9) Дочуваш, че освен обща спортна подготовка може би ще имате и теория на спорта, който си записал.
10) Започваш да мислиш в милиметри.
11) Знаеш вица за емперовото число.
12) Докато се прибираш към общежитията се чудиш как да съчетаеш 3 прокола, 2 чертежа и 30 листа класическа механика за време, в което иначе можеш спиш.
13) И в крайна сметка избираш (ако отговаряш на условията) ladies night в liqueur или друг известен клуб.
14) Свикваш с идеята, че често ще си единственото женско в коч запиване.
15) Още от първия път запомняш, че ъгълчето на стрелката е от 15 до 30 градуса. Само дето не можеш да го догодиш.
16) Ако някой приятел се оплаче, че е паднало камъче на главата му, ти го молиш за точни секунди за да му кажеш от какво разстояние е изпуснато.
17) Колкото и да ненавиждаш цялата селяния около колетите и бурканите, се радваш и дори каниш приятели на домашни сърмички.
18) Вече се чудиш дали не трябваше да запишеш туризъм, но си повтаряш, че няма пряк път към ‘инж.’ пред името и поздравяваш хлебарката в киселото ти мляко.