Свети Валентин, Трифон Зарезан, Деня на археолога, Сирни заговезни (Прошка), Успение на св. Кирил Славянобългарски или просто още едно новолуние. Кой каквото празнува.
Чаша кафе и поглед навътре.
януари 27th, 2010 от Elena No comments »Когато сутрин стана наспала се, знаейки че предния ден съм се справила с нещо важно, а останалите важни задължения са в далечното близко бъдеще обикновено съм толкова разсеяна та направо отнесена от вихъра. В такива дни любимо занимание е да си направя голяма чаша кафе, от моето любимо по възможност, и да разтършувам интернета за неща тип upgrading my inner self. Вдъхновяващи, убеждаващи, очароващи или просто красиви. Най-често мъдри слова от умни хора. Реших да си направя малка отсявка и да споделя със вас :)
„It is this inextinguishable, undaunted appetite for learning and experience, no matter how esoteric, no matter how seditious it might seem. This defines imagined futures of our fellow Hungarians, Robicsek & Teszler and Bartok, as it does my own. As it does, I suspect, that of everybody here.“
Това е онзи неутолим и непоколебим (безстрашен) апетит за познание и опит, без значение колко езотерично или подмолно (бунтарски) може да изглежда. Това определя (начертава) мечтаното бъдеще на нашите унгарски другари Robicsek и Tezsler и Bartok, както и на мен. Както и подозирам за всички тук.“
TedTalks – Ben Dunlap talks about a passionate life
„If a man speaks his mind in a forest and no woman hears him, is he still wrong?“
Ken Robinson says schools kill creativity
Randy Pausch Last Lecture: Achieving Your Childhood Dreams
TEDxBG
TEDxBG 2010: Iva Boneva from TEDxBG on Vimeo.
TEDxBG 2010: Magdalena Maleeva from TEDxBG on Vimeo.
Еленко Еленков: Броукбек Алпи
Броукбек Алпи from Elenko Elenkov on Vimeo.
7 мъже изкачват Брайтхорн, Мон Блан и се размотават из френската Ривиера
Теодор Стоянов: Takin’ it easy – PLOVDIV in HD
Takin’ it easy – PLOVDIV in HD from Teodor Stoyanov on Vimeo.
Please, let it load before viewing.
Takin’ it easy on a friday afternoon…
This is a short film about the city of Plovdiv, the second largest city in Bulgaria and my home town. Unlike Sofia, (the largest) people here live a calm life and are not in a constant hurry and stress. A perfect place for living and raising children.
This was shot on the central street of Plovdiv in 2 hours, between 6pm and 8pm, the light was perfect for filming. Shot on a Conon 5D Mark II with a Canon 70-200mm f.4 and a cheap photo tripod.
Edited in Sony Vegas 8 Pro
Philip Bloom – Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p
Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p from Philip Bloom on Vimeo.
Yet another new 24p version!
Shot over a couple of nights, taking the 5dmk2 out on the streets and getting shots of the inhabitants and visitors. No lighting, no grading. This is what came out of the camera image wise. All handheld and helped by using the Z-Finder from Zacuto to give the camera a proper viewfinder and improve stability.
All shot using one lens. A Nikon mount Zeiss ZF 50mm f1.4
Music is performed by Stacey Kent: You can’t take that away from me.
Converted to 24p JES De-Interlacer
Thanks to Dennis Lennie and Teodor Stoyanov.
Read my blog for more workflow and info here: http://philipbloom.co.uk/2009/05/18/sofias-people-low-light-short-on-canon-5d-mk2/
Любими получени смс-и (и пожелания) – Следпразнично
януари 10th, 2010 от Admin No comments »Така, време е крайно за продължение на тази рубрика. Пожелания се сипеха от всякъде. Прекрасното е, че не се повториха. ;) Нека започнем!
„Zdravei, mila moq Eli! Predi malko osuznah 4e sum iz4ela okolo 300 stranici ot Eclipse i vseki put, kogato se spomene6te Jacob se se6tah za ob6toto ni uvle4enie… :) i sled tova poeti4no vstuplenie ot moq strana nai-posle da te popitam kak si?“ Е, според теб как може да е човек?? С голяма радост посрещам подобни въпроси ; )
„Mnogo blagodarim za kartichkata! :) Mnogo ni haresa i sega e na vidno miasto na sekciata :) Vesela Koleda i na teb!“
„Kogato v Kolednata ve4er snegut primamlivo blesti, kogato sve6tite treptqt, a vinoto iskri, v tazi no6t izlez navun, nebeto zvezdno pogledni i pojelaniq za mnogo 6tastie ot men priemi!“
1vi sms. „P.S. predstavi si, 4e ima vielica :D“ 2ri sms. „Neka snejnata vielica natrupa pred praga na tvoq jivot samo zdrave, 6tastie, kusmet i mn lubov :))“
„Vesela Koleda! Mnogo radost, shtastie i lubov! :) “
„Da ti e 4ertita parvata samostoqtelna Koleda, Elen4e! Pojelavam ti mn toplina v sarceto, stabilen net i max koli4estvo ysmivki m/y praznicite! Pozdravi ot Balkana!“
При смс около 12 на обяд тип ‘ще проспиш коледа’ получих отговор от приятел, който дори не помни след това, че ми е отговорил! „Mamooo, samo o6te 5 min“ :D
„Neka koledniq duh donese mn toplina v doma Vi, da umnoji uspehite Vi, da vi pomogne da namerite formulata na kusmeta i taka da poluchite vsichko za koeto ste mechtali! Vesela Koleda!“
„Vesela Koleda! Mnogo stastie i zdrave, mnogo lubov i kasmet. I neka Tvoeto chudo se sluchi..! Celuwki!“
„Sega sme se preorientirali kam gleqnoto vince i mezeto :)“
„Da si mi pra6tala ne6to, palavnice?“ Съвсем неее… ; )
„E, togava triabva da prenebregne6 vytre6nia diskomfort grani4e6t s tiha ludost pri4iniavan ti ot bukvenoto sy4etanie ftp i da izdiri6 papka pub“ Романтика направо в ранните часове : ))
„zdravei :) 6te se radvame s Y da ni udostoi6 s prisustvieto si v skype :) “
„4ng 2010, Eli! Life is love and love bites :D Pojelavam ti jivotut ti da e izpulnen s love, no tq da ne te hape. Mn zdrave i absoluten uspeh vuv vsi4ko!“
„Честита и късметлийска Нова година!“
„…neka Velena stane etiko-kulturen centyr v net prostransstvoto“
„S BDJ ot Vidin do Ore6ec (happy) Kakvo li 6te mi se sly4i :D:D “ Доколкото знам, абсолютно всичко е възможно :)
„за много години, ленче (: а за теб повече позитивзъм и щастието да го срещаш по често и от хлебарките“ И това ако не е пожелание точно в целта! (hug)
„В утрото на Новата година,
с блясъка на идващите дни,
нека радостта не те отмине,
с щастие и обич те дари!“ И който е целунат от Бога с дар слово и стихчета праща!
Малко преди началото на нов ден получавам следното смсче : „A sega ako poznae6 kade se namiram 6te te 4erpq! :P ako te vidq, de…“ Аз сънена отговарям „Или на лекции или на стриптийз клуб“. Втори смс, гласящ „Blizo si, no dale4 po stranno-club na lezbiiki :D:D Vapla6tavam se v rolqta na paravan4e- da znae6 biva me, ako ti potrqbvam!“ Вече знам на кого да разчитам! ; )
И така, нова година, нови смс-и. Тръпна от вълнение с какво ли ще ме изненадат. И противно на очакванията ви, това не е нагласено. Всичко е спонтанно ;)
‘Творчество за миг’
януари 5th, 2010 от Elena 1 comment »„Колекционираш чувства, това е истински човешко,
ала не е ли грешно с тях вечно да се натоварваш?
Едни са светли, истински и палят,
на поетесата душата как нежно галят!
Не се ли умори да виждаш хора,
понякога щастливи и вечно тъжни,
в черупки от спомени се свили,
не ще излязат те просто нямат сили.
Завиждам ти, че можеш и искаш да съчувстваш,
да попиваш мисли на непознати люде,
ала ти кога ще се научиш да живееш
и себе си да не пренебрегваш,
собствената си душевност светла?!“
606M
януари 5th, 2010 от Elena 1 comment »
606М from Elena Vankova on Vimeo.
Самосезирам се и уточнявам, че към момента в машинния факултет тече ремонт и затова до голяма степен мазето изглежда така. В този ред на мисли авторът chereshka се извинява за крайния коментар и обидните думи.
Сенките
януари 4th, 2010 от Elena No comments »Няма да търся сили всичко да изтрия.
Бе тъмно, а аз те чаках предано на ъгъла. Закъснявайки ти ми се усмихна внимателно, гузно и виновно, и в този момент забравих, че въобще съм чакала някога. Бях тук и сега, дали и ти беше?
Улиците тихо нашепваха, както само те умеят на двете сенки по тротоара. А те се кикотеха, сенките, забравили къде се намират. Спокойствието лети ниско над тях и ги закриля от лоши погледи, а самотна китара им просвирваше някъде риф понесен от вятъра за фон.
Говориш ми за тривиални неща, но защо това предизвиква усмивката ми, а не съжаление? Разказваш анекдот простичък, но това приканва лекият ми смях, а не презрителен поглед. И искам още.
Сенките оставят вече следи в пясъка, докато морето им прави път и след това заличава отпечатъците на тази обречена разходка. Едната сянка протяга ръка към звездите без да ги стигне. А толкова бленува да ги докосне, да бъде като тях, даваща светлина. Но тя не подозира, че другата сянка би се загубила без нея.
В опита да се надигна за по-точен ъгъл към звездата Х, губя равновесие и още неосъзнала, че падам, с усмивка те поглеждам и продължавам да падам. Ти ме подхващаш инстинктивно бързо в този така дълъг миг.
И сянката стана една.
Без въпроси, но и без отговори – аз бях върху теб. Нослето ми с милиметри докосва твоето. Косите ми се бяха разпиляли върху лицето ти, а афтършейва ти ме влудява. Пясъкът полека боцка помежду ни. Луната издайнически наблюдава и всичко е тихо. Но защо след като ритъмът на сърцата ни рисуваше уникален д’н’б трак? Аз не чувах плясъка на вълните, ти не помирисваше дъха на мокрите водорасли.
Край и начало. Много начала. Сега?
Нова година, ново начало
декември 31st, 2009 от Elena 1 comment »Смятам да дам един добър старт и най-вече възможност на града Варна да ме изненада приятно през следващите дни. И ще отразявам усмивките в проекта „365 мига“ .
И сега моето новогодишно пожелание. Не ме бива в измислянето на стихчета, затова ви пожелавам повече любов във всяко отношение. И ви поздравявам с „Живота е любов“ на Начо. Набрах и тескта за по-ясно послание :) Честито!
„Живота е любов“ от Начо
Винаги съм искал да направя песен дето да е страшно купонджийска, хората да се кефят да я пускат по клубовете, всички да танцуват. Ама просто не ми идва от вътре. Ей такава музика ми идва от вътре. Слушай
Дали осъзнаваш колко много ти давам?
Дори не те познавам,
А се държа така сякаш те обичам
В тия лирики душата си събличам
И дори да не ти хареса
Аз съм такъв идиот, че пак ще ти я дам
Да имаш принципи често означава да си сам
Не е лесно да си наивният глупак от опит знам.
И въпреки това
Докато рапърите записват песен, за да търсят почитатели
Аз съм тук за да търся приятели.
Тия идеи са самотни, имат нужда от последователи.
Ай, пускай.
Нямам проблем с човека, който прави пари
Но не харесвам повърхностния лекомислен егоист
Който се държи сякаш парите те правят човек
Три думи – Душа, сърце и интелект!
Обожавам приятелите си сиромаси
Не съм арогантен като повечето рапъри
Няма да отварям очите на слепите маси
Всъщност описвам как самия аз си отворих очите
Живота няма смисъл
Всичко се свежда до това какво забързва ритъма в гърдите.
Няма велик отговор, нито съдба.
Всичко опира до това какво ти ще си избереш
и ако нищо не ти грабва окото
опитай се нещо ти да създаеш
Повярвай ми няма значение дали в изискани ресторанти ще ядеш
защото мога да ти гарантирам че пак ще огладнееш
каквото и да пиеш на сутринта ще изтрезнееш
Организирай живота си около неща, който не са толкова моментни
И въпреки това
Радвай се на малките моменти
Живота не е късмет, съдба или шанс
Живота е любов, борба и баланс. х2
Живота е любов, ако не я виждаш опитай се да я създадеш.
Живот е любов, ако не я получаваш опитай се да я дадеш.
И не става въпрос за т’ва какво обичаш да ядеш, и не става въпрос за т’ва к’во ще облечеш.
И не става въпрос за т’ва, к’во можеш да купиш или продадеш. х2
Интервюто 1
декември 30th, 2009 от Elena No comments »Привет, привет!
Добре дошли в моят блог, където мястото на този пост е натоварено с положителни емоции. Не за друго, а защото представям едно дългочакано интервю.
Позволих си да поразпитам познати и приятели за техните перипети и трепети като студенти, но в чужбина. Предполагам ще има продължение, тъй като някои отговори не пристигнаха навреме.Така се получи по стечение на обстоятелствата, че впечатленията покриват две държави – Великобритания и Дания. Отново искам да благодаря на хората, които се участваха. Без вас нямаше да е същото.
Приятно четене! :)
Интервюто е в .pdf формат за по-голямо удобство. Отваря се с Adobe Reader. Ето го и линка за сваляне http://www.bgshare.com/434225/Interview2.pdf
Ново!: Седем дни по-късно благодарение на Ясен Йорданов успях да направя така че да можете да прочетете интервюто без да се налага да сваляте файла :) Мерси!
Стъклената усмивка
декември 30th, 2009 от Elena 2 comments »Natasha Bedingfield – I Bruise Easily
Онова, което устните не произнасят никога, пръстите издайнически пишат.
Красиви думи не подредени в рима, а просто изразяващи чувства. Дали можеш да спреш навреме? Има ли правилен момент, когато някой е на прага на нечие сърце?
Разни безобразни препратки към спомени. След като малките неща са най-стойностни, е хубаво да можеш да се огледаш в обичащи очи без да разчиташ на интернет.
Живота си остава кръговрат. Начало, край. Край, начало. Много начала. И утрото започва налудничаво добре, но завършва с насилена усмивка. Въпреки галещите капки на топлия летен дъжд. Накрая една неканена дъга. И отново край и начало.
Ако кошмарите ни измъчват много по-силно, това не означава, че не трябва да заспиваме, а начин да сме благодарни за сладостта на илюзиите. Ала сънищата не показват толкова добре колкото една червена роза в точния момент.
И когато си нечия причина … е по-добре да уважаш отколкото да съжаляваш.
“Ако бе луна, щях аз слънце да се нарека, за да те закрилям с лъчите си метежни, за да не пророниш никога сълзите си гореши, запазил бих те от всичко което щеше да те нарани за да живееш щастлива и безгрижна тук до мен … аз и ти!”
Миризмите на града
декември 27th, 2009 от Elena 3 comments »Под тихите тонове на Natasha Bedingfield – Soulmate наблюдавам нощна Варна от терасата. Просто стоя леко отпуснато със скръстени ръце и се възхищавам от меките проблясъци на коледните лампички накичени по някой и друг прозорец от панелените блокове.
Толкова малко, та чак води до значеща липса. Възприятията ми са обострени. За да изпълват картината с тъмни краски без опастност.
Независимо дали ще е донесен от вятъра мъжки парфюм с мек нюанс, нишките на мъглата или земното ухание на мократа кора на дърветата, тези ухания допълват усещането да си жив. Точно толкова, колкото е необходимо.
Току що окосената трева винаги ще ухае магично.
